автор: Anna_

Покрай Вратник, сгушени в овошки, стоят си замислени, безмълвни, напукани, столетнички - къщи. Построени върху историята и живеещи в нея... Даващи, но невзимащи... Такъв е животът в този край, и не само този на къщите...
Очарование и пустота.
Напукани, с ниски тавани, пълни с животни..., и с хора, изтъкани и от веселост, и от тъга - къщи.
Понякога ми се пречува, че както в Корените къщите говорят... Едва ли... Празнота...
И все пак... , колко ли имат да ни кажат тези полуразрушени човешки дела..., приютяващи не само тялото, но и душата.