Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DYDOGROZ
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14128

Онлайн са:
Анонимни: 432
ХуЛитери: 0
Всичко: 432

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГрешка - смешка
раздел: Произведения за деца
автор: ina_krein

Когато бях дете, беше много трудно да се получи номер за домашен телефон. Чакаше се с години за самостоятелен или дори за дуплекс – два телефонни номера с разлика една цифра. Интересното беше, че докато единият номер говори, другият не можеше. Трябваше да изчака съседът да спре разговора, та тогава той да набере желания телефонен номер.
Живеехме в малък блок, а до нас се нанесе не кой да е, а треньорът на футболния отбор в малкия ни град. Беше от столицата и на него, естествено, веднага прекараха телефон с отделен телефонен номер.
Баща ми отиде да се разправя в пощата с началника, защото ние имахме молба от няколко години, а татко беше и лекар.
В резултат на това една сутрин осъмнахме с дуплекс – което не беше добре, но беше все някакво утешение пред нищо.
Лошото беше, че младата съпруга на треньора говореше често и дълго по телефона, та ние рядко успявахме да се докопаме до свободна линия. Но се научихме, че когато тя говори по-дълго, ако натискаме пружинките на телефона, при нея се чувало пукане, и тя затваряше миролюбиво. Все пак татко бе лекар, а имаха дете.
Един ден телефонът звънна, аз затворих с радост учебника по математика и казах, както изискваше етикетът:
— Да, моля?
— Чичо Васко у дома ли е? – отсреща попита момчешки глас.
Реших да вляза в ролята на съпругата на треньора. Ясно беше, че търсят него, защото той се казваше Васил.
— Не, на работа е – отговорих сериозно, опитвайки се да не се засмея с глас.
— А кога ще се върне? – продължи да пита момчето, вероятно мой връстник.
Тук трябваше да напрегна мозъка си и да си спомня кога обикновено го чувах да говори от другата страна на стената.
— Довечера – отговорих кратко.
— А вие коя сте? - се усети внезапно момчето.
— Съседката – отговорих истината.
— Разхождате кучето?
— Не – отговорих искрено. – Не знаех, че имат и куче.
— Нямат - каза детето. – Само те проверявам. Как се казваш?
— Елисавета – отговорих притеснено. Обикновено името ми предизвикваше неистов смях у връстниците ми.
— Много красиво име. Като поетесата Елисавета Багряна. Харесваш ли нейни стихове?
Ами сега? Дори не я бях чувала. Не исках да лъжа, но и не можех да се покажа проста.
— Като прочета, ще ти кажа – отговорих дипломатично и замълчах.
— Утре? – зададе въпрос момчето така естествено, че се съгласих.
— Аз съм Орлин, племенникът на Васил Пеев, приятно ми е – представи се накрая той.
— Хубаво – сдъвках думите, защото ми стана неудобно от възпитаното поведение на момчето. – Този номер не е на чичо ти обаче. Ние сме дуплекс. Неговият завършва на 77.
— Разбрах веднага, просто исках да видя дали ще ми кажеш истината – усетих как се засмя той от другата страна на слушалката.
— И сега какво? – попитах като последна глупачка.
— Сега и аз ще ти кажа истината. Вуйчо ми разказа за теб и исках да се запознаем, но само това успях да измисля. Ще чакам с нетърпение да си поговорим утре. Ако нямаш нищо против.
— Нямам – отговорих радостна.
Затворих телефона и затанцувах от щастие. После спрях като ударена. Елисавета Багряна! Хукнах към библиотеката. Добре, че имаха книга с нейни стихотворения, преписах си няколко в тетрадка и се върнах у дома успокоена. Сега щеше да види софийското момче. Трябваше да му измисля и аз някаква трудна задача.
Когато на следващия ден ми се обади, го сразих с няколко хубави стихотворения от поетесата, но го попитах лукаво:
— Знаеш ли какво значи бубак?
— Нее – отговори искрено той. – Ще ми кажеш ли?
— Ще ти каже библиотеката – отговорих весело. – До утре по същото време?
— Предизвикателство прието – отговори усмихнато той. – До утре.
Дълго време играхме на въпроси и отговори, свързани с библиотеката. С Орлин се състезавахме като за олимпийски медал и резултатите не закъсняха. Успехът ми в училище тръгна нагоре, а в библиотеката влизах почти всеки ден.
През ваканцията момчето от София дойде на гости на вуйчо си и аз му показах прекрасната планината до моя южен град. Приятелството ни продължи дълги години. И досега той ми идва на гости през лятото, въпреки че живее в Америка.
Сега имам модерен телефон, но често си спомням с носталгия нашия първи дуплекс, защото онази грешка-смешка ме запозна с верен приятел, с кого и досега си поставяме предизвикателства. А вие знаете ли какво значи „ортома“? Попитайте „Гугъл“, а ако нямате интернет, изтичайте за по-сигурно до библиотеката. В дебелите книги винаги има отговор дори и за най-трудните въпроси.
*бубак – памук
*ортома - тояга, пръчка
*бубак - памук

©Илияна Каракочева – Ина Крейн
из книгата "Усмивки от светлото детсво"
разкази за деца и юноши
издателство "Многоточие" - 2024 г.


Публикувано от Administrator на 07.02.2024 @ 19:03:01 



Сродни връзки

» Повече за
   Произведения за деца

» Материали от
   ina_krein

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Влюбени платна
автор: LeoBedrosian
210 четения | оценка 5

показвания 122471
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Грешка - смешка" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Грешка - смешка
от mariq-desislava на 07.02.2024 @ 20:50:28
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасно изживяване, в какви времена ме върна само.{}


RE: Грешка - смешка
от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 07.02.2024 @ 23:44:19
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/
Ех че хубавооо! Представих си го като филм че от онова време.. Благодаря за удоволствието! :)