Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DYDOGROZ
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14128

Онлайн са:
Анонимни: 431
ХуЛитери: 0
Всичко: 431

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЧовекът вървеше бавно по улицата
раздел: Други ...
автор: IliaNikolov

Човекът вървеше бавно по улицата. Потропваше с бастунче, почукваше по стените на сградите и крачеше напред. Беше сляп, но продължаваше неотклонно по пътя си.
Човекът беше облечен чистичко, спретнато: розова риза, светлосиви панталони, старички, но лъснати обувки.
Две кучета, най – обикновени бездомни представители на кучешкия род, се появиха отнякъде, доближиха се до него и спряха. Едното го докосна с муцуна по крака, другото го лизна по ръката. Човекът трепна, протегна ръка и погали едното и после другото.
Като по подаден сигнал, кучетата застанаха пред него едно до друго, като войници в строя, и потеглиха бавно напред. Човекът пое след тях, като не преставаше да почуква с тояжката си по стените внимателно. Лека – полека почукванията ставаха все по – редки и накрая съвсем затихнаха – вече нямаше нужда от тях, кучетата вървяха бавно и уверено го водеха напред.
Гледах ги доста дълго време. Закъснявах за работа, но не откъсвах очи от тях.


Публикувано от Administrator на 06.02.2024 @ 13:08:20 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   IliaNikolov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Влюбени платна
автор: LeoBedrosian
210 четения | оценка 5

показвания 122483
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Човекът вървеше бавно по улицата" | Вход | 3 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Човекът вървеше бавно по улицата
от Markoni55 на 06.02.2024 @ 17:59:48
(Профил | Изпрати бележка)
Размислящо!


RE: Човекът вървеше бавно по улицата
от mariq-desislava на 06.02.2024 @ 20:52:49
(Профил | Изпрати бележка)
Човешкото в животните понякога е доста повече отколкото в самите хора.{}


RE: Човекът вървеше бавно по улицата
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 07.02.2024 @ 14:07:14
(Профил | Изпрати бележка)
Малко хора биха обърнали внимание на това, а ти така детайлно и с лично отношение към случващото се си го описал изключително картинно. Браво! В мен избуяха толкова много мисли!