автор: Albatros

... дали защото – птица лекокрила, в най-черните ми сънища слетя,
със всеки ден ми ставаш все по-мила с красивата си рокля на цветя,
със шнолата, с надиплената блузка – и шапката със бучнато перо! –
ще те поканя утре на закуска! – в любимото ми варненско бистро,
додето слушам как мелтемът свири в тръстиките на ледения бряг,

до теб ще пийна две-три светли бири и може би едно чашле коняк,
и твоята прекрасна диадема – светулка! – моя стих ще украси,
да знаеш колко искам да те взема? – и да разчорля твоите коси! –
навярно върху мене Бог се кръсти, доде изкупва моята вина?
Когато аз несръчните си пръсти заравям в същността – да си Жена.

28 януарий 2024 г.
гр. Варна, 9, 10 ч.