автор: Albatros

... когато твоето такси
без мен из София отпраши,
и споменът за теб виси
над двете ни хотелски чаши,
додето тъпият бакшиш
си помпи с кеф километража,
а ти мечтаеш за Париж,
или за Питер – с „Ермитаж”-а,
и твоят мек „Couture” парфюм
под мене кърти дюшемето,
и – без да викам service room,
ми носи барманът кафето,
и – век лежи до заранта,
до пролетта са много ери! –
и твоя SMS чета
за стотен път – Zdravey, Valeriy,
и бдителният бодигард
слухти във кривата ключалка,
с теб бяхме адски секси арт! –
ти – влюбена, аз – откачалка,
дано и Третият петел
изкукурига най-накрая...

Светът да е красив хотел! –
за двама бегълци от Рая.