Бърза баба по терлички
да омеси пак мекички
внучето си да облажи
приказка да му разкаже,
че голяяям да порасте
умен мъж да израсте...
Да, но Крумчо я видял
и по своему разбрал -
със брашното заиграл
и с ръчички на трохички
цяла купичка мекички
от главата до петите,
по кревата, по стените -
де що види, де що зърне
на ръчички го превърне...
Баба чуди се и мае
как белата да оправи,
че дорде се мама върне
и с любов да го прегърне,
да не се ядоса тя
за белата през глава!
А пък тате като види,
щото Крумчо му се свиди,
весело да се засмее,
вкъщи от сърце да пеят.