автор: Marta

Пролетта е със кокичев ръст.
Януари бързо се изнесе.
Февруарски нежен земетръс
Разлюлява люлякова вечер.

На здрачаване се ражда сам
колеблив копнеж по нещо било
и разхожда тънък силует,
и разлива нощното мастило...

И луна потапя остър връх.
Пише нещо тайно по небето...
Пъпки по дърветата настръхват,
с хиляди очи ще са дърветата,

щом прогледнат, щом се разцъфтят,
Вече цялото ще са прочели.
Ще люлеят топли ветрове
люлякови гранки, бели, бели...