автор: pavlinag

Не вярвайте на обещания, когато
прошепнати са в края на сезона,
когато си отива с листопада
рисуваната в пясъка икона.

Не вярвайте на тези обещания,
дочути през мъгли навъсени,
когато зимните си дрехи стяга
душата и последно грозде къса.

Не слушайте сърцето си, когато
удавено крещи в морето.
На своето отиващо си лято
да вярва е готова безрезервно.

Защото думите, които то ще чува,
ще бъдат всъщност ехо от вълните,
ала отчаяно навярно ще се втурне
да плува в ледопада на мечтите си.