Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 879
ХуЛитери: 4
Всичко: 883

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: Elling
:: Marisiema
:: LioCasablanca

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВглеждане
раздел: Поезия
автор: roza1

Ръцете ми са същите.
Очите-тъмни.
Косата ми на слънцето блести,
но нещо липсва,
нещо не достига да съм жената,
която бях преди.

Не от годините.
Те винаги се сменят
и вземат в шепи пътя за назад.
Не е заради птиците.
Те пак ще пеят,
напролет тук щом долетят.

Огледалото мълчи.
При всяко вглеждане
сърцето ми потропва с крак.
Нещо не достига да съм същата.
Ще бъда друга, няма как.


Публикувано от BlackCat на 09.01.2005 @ 14:30:14 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   roza1

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.77
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
321 четения | оценка няма

показвания 37105
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Вглеждане" | Вход | 8 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Вглеждане
от Marta (marta@all.bg) на 09.01.2005 @ 14:41:30
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Години гледах в огледалото си друга,
какво ли чаках, някакво си чудо.
Но другата полека я изпращам
и да съм себе си отново се захващам. :)

Роза, правим- струваме, все не ни бива кой знае колко да сме други, м?


Защо се отказаRe: Вглеждане
от angar на 09.01.2005 @ 15:45:26
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Очите, и ръцете, и косите ти - са същите!
Сърцето? Не - то най-последно се променя!
А и душата си остава същата, дори по-жадна става!
Какво тогава се е променило?
Защо докрай не си го дефинирала?
Опитай, постарай се, продължи го!
Защото то за всички се отнася - и ще ти бъдем много благодарни!


Re: Вглеждане
от Dimi на 09.01.2005 @ 17:13:23
(Профил | Изпрати бележка)
Не си тази, която си била и която искаш да бъдеш, сега си тази, която си. Не е лошо като дефиниция. И аз искам да бъда аз. Хубав стих, мила Роза. Поздрави!


Re: Вглеждане
от joanna_vas (joanna_v@all.bg) на 09.01.2005 @ 22:06:35
(Профил | Изпрати бележка)
Вглеждайки се в теб ще добавя само -
харесваш ми :)
С усмивка мила Розичка благоуханна :)


Re: Вглеждане
от emilia на 10.01.2005 @ 08:46:24
(Профил | Изпрати бележка)
Дори след време, променени от годините, пак няма да сме това, което ни се иска. Защото все нещо (макар и дребно) ще липсва.
:)


Re: Вглеждане
от Ray (bdoych@abv.bg) на 10.01.2005 @ 14:31:10
(Профил | Изпрати бележка)
Реката на живота в нито един момент не е една и съща, ние също. Сигурността и постоянството са една от големите ни илюзии.
Има едно нещо от Сенека:
"Ако нямаш това, което искаш, поискай това, което имаш" :))
Поздрави!


Re: Вглеждане
от pisana на 17.01.2005 @ 08:08:13
(Профил | Изпрати бележка)
"сърцето ми потропва с крак"
Нещо е сменило ритъма май. Да забравих, че е само орган.


Re: Вглеждане
от dara33 (dara33@bitex.bg) на 31.01.2005 @ 13:46:42
(Профил | Изпрати бележка) http://dara33.blog.bg/
Съхрани се такава каквато си, защото си прекрасна.
Колкото до стиха- направо ме срази.
Страхотен е.
...
При всяко вглеждане
сърцето ми потропва с крак.

)