автор: aids

Здравейте, драго ми е да се запознаем! Казвам се Тодор Петров, но по нашият край ме знаят, като Тошо Мечока.
На ръст съм не много висок, със слабо телосложение, от което можете да съдите, че не то е причина за моят прякор. Този славен прякор придобих по много драматично-комичен начин.
Винаги, когато сме сядали на маса разговорите са се обръщали я на риболов, я на лов. Случките са славни преживявания на великите ловци, изпълнени с небивалици и веселия. Аз с удоволствие съм слушал тези техни небивалици и съм се смял от сърце на комичните им патила. Естествено повечето се кълняха, че всичко което разказват е истина и разгорещено спореха , когато някой проявеше съмнения. Понякога ме подкачаха и мен да разкажа някоя интересна случка. Аз не им обръщах много внимание, а и нямаше с какво да се похваля! Освен с дребната мрянка, дето хванахме с братовчед ми, като деца във вира на реката! Дори успяхме да се сбием за нея, тъй като не можахме да се разберем на кого е заслугата за улова.
Има хора родени ловци. Има такива които са придобили уменията си. А има и набедени ловци.
Един ден , както си бяхме седнали в кръчмата, на чаша мастика и си думахме сладко , моят приятел Пешо Патерицата ми рече:
-Тошко, стига си се смял на нашите приключения, ами дай да те направим и теб един ловец.
Речено сторено. Включиха ме към местната ловна дружина. Обаче преди това, голям зор докато взема билет. Не можах да се науча да стрелям и туй то. Последния път на изпитите гръмнах бомбето на съседния кандидат ловец. Май ми го дадоха само и само да се отърват от мен! Както и да е! В края на краищата станах ловец! Започнах да излизам с приятелите ми на лов, но с моите умения и точният си мерник не уцелих нищо! Вечер като се прибирахме, някои даже се занасяха с мен!
-Тоше, дай да ти помогнем в носенето , че тоя глиган дето го уцели доста тежи или -Прибери опашката на лисицата да не виси от раницата. Зевзеци. Не им се сърдех но ме хващаше яд. Голям карък бях. Едно пиле не бях утрепал още, а от сума ти време се влачех с ловната дружина. Пещо Патерицата се шегуваше:
- Ти носи ли пушката на попа да я освети?
-Не - отговарях аз
- Е затуй не можеш утрепа нищо - смееше се той
Така мина лятото. Настъпи есента, горите се облякоха с пъстра премяна , а падащите листа настилаха чуден килим. Хората усилено прибираха реколтата - и полето, и гората сякаш бяха оживели. Естествено аз все още не бях уцелил дори един пъдпъдък! От кумова срама, дето се вика! И тогава един ден от планината слезе бай Страхил! Горе в планината на Високите Поляни от дълги години живееше той. Направил си беше колиба. От дървени трупи. Като ония от снимките, дето гледахме за руските селца в тайгата! Направил си беше и кошара и гледаше в нея петдесетина овце! От време на време слизаше долу при нас да изпие някоя мастика, да си по полафи с кака Кина, магазинерката и да си понакупи някой неща. Беше работил в рудниците, вземаше хубава пенсийка, която му стигаше за неговите нужди! Бабичката му почина преди няколко години, а децата му се бяха запилели по широкият свят! Единият беше забегнал още млад в Америката. От време на време си идваше да го навести, па му и пращаше по някоя парица. Другият работеше в новата електроцентрала - атомната. Той го навестяваше по честичко! Все му викаше:
-Тате, зарежи го тоя балкан. Ела си тука долу, къща си имаш, пари си имаш достатъчно. Защо се трепеш без сметка и живееш тоя отшелнически живот!
Но Бай Страхил, се усмихваше и викаше:
-Там ми е мястото, там се чувствам най добре.
И ето един ден идва бай Страхил. Погледа му страшен, див, очите му мятат мълнии, а устата му не спира да сипе благословии:
-Верицата и, половината стадо натръшка. Каква е тази кръвожадност бе, не можа ли поне една да си вземе, ами половината стадо. И продължаваше с цветисти благословии!
Насъбраха се хора. Едни загрижени, други любопитни!
-Какво е станало, бай Страхиле? - попитах аз
-Какво ли? Мечка. Стръвница. Вмъкнала се посред нощ в кошарата. Порази ми стадото, мамка и! Половината го натръшка. Слушам аз голяма дандания през нощта, овците блеят, разбягали се в паника! Гледам мечката вилнее и ми съсипва стадото. Добре,че се разбягаха , че всичките щеше да натръшка гадината! А и аз не смея да изляза! Едвам на сутринта успях да посъбера останалите овчици, и право тука долу. Двайсет овце ми натръшка, верицата и!
До вечерта всички научиха за трагедията на бай Страхил! А в последвалите дни и други хора от съседните села пострадаха от стръвницата. Получихме разрешение да застреляме кръвожадния звяр! Бяхме определили един район, около който бяха забелязали мечката, направихме план за действие и хайде в гората на хайка! Наредихме се в редица през петдесетина метра и вървим през гората. Вървя си и аз взел пушката в ръка и се оглеждам!.! Вървя и си мисля. Брей голяма мечка е това, че и кръвожадна! Ами ако се появи изневиделица?! Аз, спокоен с моя мерник слон не мога да уцеля, та как ще го утрепа разтреперан тоя звяр! Налегна ме страх! Взеха да ми се привиждат разни пънове на мечки! А шумне някоя птичка в гората, а аз съм подскочил цяла педя от страх! И така цял ден! Привечер нямах сили да държа пушката от нейното постоянното стискане! За малко да гръмна Пешо Патерицата! Взех го за мечка! Този път благославях умението си да не уцелвам мишената, че иначе лошо му се пишеше на моя приятел.Изстрелът ми хвърли дружината в паника! Зачислиха ме към Пешо и ми забраниха изрично да стрелям. Току виж съм застрелял някой от тях!
Свечеряваше се. Наближавахме един скалист хребет. Храстите бяха разпрострели призрачни сенки, а моите постоянни стряскания бяха изнервили Пешо до краен предел. Реши да се усамоти за малко в гората! Вървя си аз. Ушите наострени, очите на четири, дори не дишам! По едно време гледам и не вярвам! Точно срещу мен само на някакви си двайсетина метра, гордо изправил глава на скалите стои див овен. Стои и ме гледа право в очите! Че като ми завря кръвта, викам си ето сега е момента да уцелиш нещо! Въобще не се замислих, че не е разрешен лова на диви овни! Бавно дигнах пушката, прицелих се внимателно и дръпнах спусъка. Пушката беше заредена за лов на едър дивеч, куршумът се удари в скалите, под краката на овена, рикошира и свирна покрай ухото ми. Овена изчезна като дим и аз тъкмо се ядосвах и проклинах точният си мерника, когато нещо тежко тупна зад мен! Викам си - Край! Утрепах Пешо! Не смея да се обърна. По едно време, чувам гръмкия смях на моят приятел.
-Тодоре, Тодоре!С тоя твой карък, без да искаш утрепа мечката! Обръщам се и що да видя. Мечката ме издебнала в гръб и аха да ме хване, когато я беше застигнал куршумът. Още стоеше с протегната лапа, а погледа и безмълвно гаснеше. Този път моят карък беше проработил в моя полза! Насъбраха се другите ловци, а Пешо Патерицата със сълзи на очите, за стотен път разправяше как аз вместо да уцеля муфлона, съм утрепал мечока. Аз бях доволен. Макар и без да искам се превърнах в героят на деня, че и за през следващите няколко седмици. А и това беше първият ми трофей. Така излезе прозвището ми Тошо Мечока. А мечата кожа още седи пред камината ми и ако някой не вярва да дойде да я види.