Да беше ми трудно-останах сама,
треперех от болка-разкъсваща,
загубих се в своята свята тъга,
не вярвах във своето бъдеще...
Но днес не е минало - там някъде в мен,
този белег на мъката все още пари,
и нощем,понякога,в мрака стаен,
този спомен уж белег-отваря се в рана.
И сън не ме хваща...и плача отново,
сърцето в агония - плаче с мен и крещи...
Сутрин пак съм усмихната-ужким щастливо,
но по устните снощната болка горчи...
А ти ми кажи - днес за тази усмивка,
нима си готова да тръгнеш към мен?.
Аз имам едната горчива целувка
и доидеш ли - нямам друго да дам...