автор: stanina

Там някъде в безкрая
между началото и края
град от пясъчни кули стърчи:
бездиханен, без прозорци и врати,
с улици безлюдни, без светлини,
замръзнал между деня и нощта.

Птици не пеят, цветя не цъфтят,
вятър не шушне в гора без листа.
Там живеят убити мечти.
Град на погребани живи души
умрели преди да са поживели,
живия свят невидели.
Живеят? Дали?