автор: Albatros

... нощем в тъмните кории вият дълги зимни сприи,
тежка пряспа сняг затрупа мечата хралупа.
Отлетяха всички птички, Зайко мърда със ушички –
щом го зърна Кума Лиса, и от страх се слиса.
Кумчо Вълчо вой нададе – сигурно бе много гладен,
хукна малката сърничка нейде – сам-самичка.

Черна гарга взе да грачи, въздуха раздра с бръсначи,
щом Луната вейна фуста – облакът я схруска.
Да си тръгваме и ние? – хайде, Зайко, да се скрием! –
вместо в зимната букашка да въртим опашка.
А напролет – ей къде е! – слънчицето щом изгрее,
всички живинки в гората ще си бъдем братя!

25 ноемврий 2021 г.
гр. Варна, 9, 30 ч.