автор: Albatros

Мъжът на шестдесет и шест не лъже! –
все още е със Времето на "ти".
Макар че сутрин се събужда тъжен
от неосъществените мечти.

Във фитнеса все още вдига гири.
И пъргаво подскача на въже.
И всеки ден изпива две-три бири,
тъй както всички истински мъже.

Прав панталона още си облича.
Мъжът и на шестдесет и шест е пич! –
все още яко пали му "Москвич"-а,
макар с увиснал в Нищото теглич.

Все още Цар на табла, шах и карти,
играе със съдбата на барбут!
И няма нищо общо с тия старци,
на припека заспали с вестник "Труд".

В морето след девойчиците гледа,
готов да скочи! – и да ги спаси.
Да вихри цяла нощ до гредореда! –
в таванчето си техните коси.

И влюбени са варненските елфи,
изпаднали по него във екстаз.
Елате? – да си щракнем тихо селфи? –
Мъжът на шестдесет и шест съм аз.