автор: ivliter

Притули се зад облачен чадър
лъжовно голата луна –
потъна в своите покои.
Сред голото небе сега
блестят с променлив блясък
осиротелите звезди
в очакване на тъжния си час
на своето откъсване
от клона си небесен.
Сякаш от бездните на космоса
се спуска любопитен вятър
в безшумната дълбока нощ.
Претърсва той с дъха си неуморен
съня на птици и треви –
пребърква с пръстите чевръсти
на нескритото си любопитство
топлото в гнездата,
със сънищата разпилени си играе,
като дете с балони разноцветни.
В такава нощ
е много трудно да заспиш
без ласка на ръка любяща.