автор: Samanda

Всяка вечер умирам – всяко утро се раждам.
И възкръсват истините мои в събития и хора.
Не се гневя, не скърбя за отнето и неслучено.
Знам, връчва ни съдбата всеки дар заслужено.

След раздялата моя предстояща с най-святото,
не ще претегля, нито ще преброя раздаденото.
ТЯ – обичта – няма маса, обем, форма и тегло?
Само красиво преживяното ще отнеса в небето.

Всъщност, нищо и никого не притежавах, никога.
Ни дом, ни съпруг, ни рожби, ни тленността своя.
След време, не знам още след колко зими и лета,
щом Аллах ме покани горе, те ще си останат тука.

В последния си път какво със себе си ще взема?
Мили спомени – снимки незапрашени – в кутия.
Само обич и тиха радост в отвъдното ще отнеса.
Може би … и капчица святост с дъх на бяла роза?

Samanda