автор: Lombardi

За най голяма радост на Зиги , „Дебелата Грета“ се пръскаше по шевовете си от клиентела. Всички важи и не важни личности се бяха събрали и обсъждаха предстоящите кметски избори.
Дори кмета бе дошъл да се обсъди здравословното си състояние и се наливаше с бира на масата на доктор Би. Шефа на анонимните ветерани от войната изтръгна една халба от ръцете на бармана и залочи като елен на водопой.
След като хидратира тялото си с божията течност , облегна се на бара и потъна в сладка приказка със Зиги .
- Да си чувал за Виетнамската версия на сериала Ласи ?
Зиги си падаше малко киноман и се развълнува от въпроса.
- Разбира се , излезе миналото лято , страхотен бюджет, големи имена , голяма драма.
- И как свърши ?
- Ами…виетнамците явно не бяха разбрали точно сюжета защото още в първият епизод показаха кулинарните си умения в раздела 101 начина да сготвите куче с подръчни материали.
Кръвта от лицето на Шефа се оттегли , посланието бе пределно ясно . Някой му бе хвърлил ръкавица и използваше всички непозволени методи да го отстрани. Военният гении напомпа кръвта си обратно във вените, грабна още една халба и проницателно се втренчи във бойното поле.
На три маси от него, Клио от половин час наливаше бира и акъл в празните глави на Хърбърт и Фриц.
- Един от вас трябва да се кандидатира за кмет , това е златна възможност.
Двамата безработни поклатиха глава неуверено. Въпреки физическите качества на Клио , това бе в разрез с житейските им принципи.
- Да бе , ама това е работа . А както знаеш , ние не сме по тази част. – уточни Франц а колегата му кимна одобрително. Клио пое въздух и реши да остави за по нататък откъсване на крака на масата и пребиването до смърт на двамата идиоти.
- Ако някой от вас се кандидатира за кмет, аз много да бъда много благодарна – измърка потомката на рода О-Браян , разкърши морно снага и се отправи към бара оставяйки двамата кандидати с отворени очи и уши. След дълго , около 10 секундно размишление Франц реши да пожертва живота си :
- Добре де , аз ще кандидатствам
- Не става. До сега сме положили толкова много усилия за да не работим и един ден а ти искаш да хвърлиш на вятъра целият този труд?
- Да, но Клио ще ми бъде много благодарна
- Аз също искам да ми бъде благодарна но не на такава цена.
- Прав си , измисли си нещо друго тогава.

Клио седна на бара и кръстоса крака по начин по който накара околните да преглътнат.
- Здрасти
- Здрасти – предпазливо отвърна Зиги , не забравяйки че нещото отсреща е от прокълнатият род О-Браян.
- Знаеш ли какво ми хрумна сега ? Защо не се кандидатираш за кмет?
- И за какво ми е да ставам кмет ?
- Ако не друго , поне разрешителните ти за алкохол и кръчмата ще са ти гратис . Пък и имаш всичко да водиш пред изборна война – посочи отрупани с алкохол витрините Клио .
- Ще си помисля – измрънка изпотен Зиги, грабна няколко халби и се омете далеч от този женски Мефистофел с меден глас и дяволски хубави крака.
Клио скръцна ядосано със зъби , тъкмо мислеше че е забила нокти в бармана когато един глас и прошепна зловещо в ухото:
- Как свършва Виетнамската версия на сериала „Кучето Ласи“ миналото лято?

Клио се обърна светкавично но не видя никого на бара освен полу задрямалият Шеф на анонимните ветерани от войната.
- Здрасти , гледал ли си Виетнамската версия на сериала „Кучето Ласи“ ? – сръга го в ребрата вбесената Мефистофелка.
- Този от миналото лято ли ? Не , не съм.
Клио заби стоманено синият си поглед между ушите на Шефа , който от своя страна ококори невинно кравешко кафяви очи. Напрежението нарастваше с всяка изминала милисекунда.
- Знаеш ли какво ми хрумна сега ? Защо не се кандидатираш за кмет? - изтърси короната си реплика Клио като реши временно да зарови томахавката на войната.
- Кой ? Аз ? Никога не ми е идвало наум – направи се на паднал от небето Шефа
- Аз ще ти помогна, ще поема рекламната кампания а разходите , …
- Добре , убеди ме – предаде се веднага последният след дума „разходи“ – но да знаеш че го правя само за тебе
Щефа щракна с пръсти към мотаещият се по далеч от тях барман.
- Да го полеем.
Зиги неуверено посегна към най скъпата бутилка в бара.
- Пищи ги в книгата разходи, тя плаща – намигна му Шефа, дръпна всичко на екс и се понесе навън за да сътвори най мъглявата и неразбираема предизборна кампания която разбира се щеше да му донесе царският , пардон , кметският стол.
Клио отпиваше от питието си и си мислеше дали пък с Шефа не бе изтеглила късата клечка, нямаше пукната кинта за разходи но друго я притесняваше.
- Зиги , налей по още едно и дали си чувал за Виетнамската версия на сериала „Кучето Ласи?
Бармана разбира се не бе вчерашен ,нито от онзи ден. По скоро бе от седмица.
- Ако е за този от миналото лято , значи че не знам нищо , абсолютно нищо.