автор: yotovava

Ти всичко вече си простил,
защото всъщност си забравил.
Животът беше водевил,
концепцията – твърде слаба.

Сега какво, щом няма път
и става близка далнината?
Какво ме чака там отвъд –
в прегръдката на необята?

Простено ще е всяко зло –
сред светлина то не вирее.
Без сан, пари и потекло
човек е пътник ненадеен.

И Бог – всеблагият пастир,
душата на везните туря.
Така че влез във моя мир,
Не ме кани във твойта буря.