автор: ivliter

Дон Кихоте, спри за миг
и от небето погледа свали –
виж красотата легнала в краката ти.
И Росинанд
не иска вече да пасе небесната трева –
свали седлото от гърба му.
Дошло е време
да изтръскаш напразните надежди
от прашната броня на сърцето си.
За Дулцинея не тъгувай –
отдавна тръгна тя със друг
и деца му е родила,
докато ти застилаше с цветя
пътя който искаше да извървите с нея.
Дон Кихоте, космичният вятър
отдавна е съборил
крилата на твоите вятърни мелници;
отдавна остана без връх твоето копие.
Свободата и правдата тук не търси –
не виреят те тук на земята,
а едва ли и в небесните висини.