автор: yotovava

Зимата за себе си напомня –
сменя есенния караул.
Рано сутрин градският бездомник
се загръща с дрипавия чул.

По паважа плъзва бяла плесен
и покрива всичко с шал бодлив.
Враната озадачена кресна –
с нокти чепка душните мъгли.

Натежало шарено платнище –
тишината сляга над града.
Като се огледам – нийде нищо,
изпокрили сме се – без следа.

Омърлушен – свит на двора – песът
души жално тръшнатия праг.
И не зная хората къде са.
Кой приятел е, или е враг...