автор: Kiki_Niki

"Червено вино снощи пих
и капка не остана."
Замезвах с къшей стих от стих,
направо от екрана.

"Две думи" бързо хапнах и отпих,
"Покана" аз не чаках.
За "Сън" бе рано, "Размисли" редих,
За "Музата" заплаках.

"Бъди щастлив" дочух сред тишината
и паднаха "Пронизани мечти".
От "Лутане" замая ме главата,
а "Бягство" то направо ме разби.

"Какъв съм аз" - това е "Нещо лично" -
във "Приказка за лека нощ" търси.
И "Есен, есен... "- малко по-различно,
но пак и то със виното върви.

"Мечтание", "Игра" - нима е "Фарс"?
Писмото неизпратено стои.
"Добре ли си?" пристигна (не от Марс).
Тиктака нещо - времето брои.

"Игра на думи" - просто за мезе...
По къс от тях - не траят цяла вечност.
"Под камъка" е ключът за мазе,
в мазето е... живителната течност.