автор: ivliter

Забърка вечерта
напитката си хладна
в уханията на жасмина.
И боровете стари,
стражите на мрака,
глътчица отпили,
прикриват в клоните провесени
отминали видения на светлината.
Княгинята-Луна, сред свита от звезди,
мечтателно се появи внезапно гола
в покоите на своето вълшебно тайнство.
Край мене тишината
се множи и се сгъстява
и чувам как поникват мисли нови от тревата
сред вдъхновението на щурците.