автор: sofia_air

Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките ‘отворено’ - угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.

Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.

Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.

Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си риза.
Мотрисата потъва без билет
в купето на нощта, която слиза...