автор: ivliter

Притихнали вълни от звездни взривове
до мен достигат с мекия си блясък.
Нощта е попивателна хартия
на тътена на катаклизмите космични,
които само със един замах
затриват светове,
но също и живот създават.
И тръгва пак
началото към края неизвестен,
а краят връща се към своето начало,
и срещат се
в пресечната гореща точка
на живота ми.