автор: p12a28n

Част втора-Тя:

УВОДНИТЕ РЕЧИ СЪМ ДЛЪЖЕН ДА ГИ ДАДЕМ:
Тя е горд и авторитетен, в семейството им член!
Външността и облеклата, по модата си носи, но читателя ще мери, акъла и на дози!

Тя е чаровна, улегнала жена, изпълнена с женска, вярна суета.
Времето прекарва, пред огледалото в плен, порите си раздава, за гримове и тен.
Гледа се, и се суети, че бръчките се спускат, подобно на дъги.
След миг намразва и тялото дори, и вътрешно си пожелава-в млада да се прероди!

Но това е само външността, в огледалото ще види ли, своята душа?
Нали на театър всички сме дошли, да гледаме спектакъл, на разголени души!
Ах какъв е този студ, в нея? Не запази ли, топлина от плажа да я грее?
В годините, на децата майка бе тя, може там да е раздала, тази топлина.
А защо е толко пък сърдита и припряна, дори забравихме как изглеждаше засмяна.
Нали говорим за един и същ, човек, Боже наш...дали лихваря и от нея не поиска чек?
Тя е слаба, дама и сама, защо да плаща? Нали е и жена!?
Бе нежна и добра, или излъга себе си в това...?
Роля в театъра ще и дадем, като по разумния в семейството им член.
Само защото е жена, ще накланяме сценария, към нейната страна!
Тя, ще ни покаже тайните сама, защото сметките ще плаща, на половината в дълга!
Че нали го знаете, лихваря, жалост, прошка, съчувствие, от него- се не знае!

Но, какво ли толко гледа в огледалото? Всеки случай, замислена е не за тялото!
Толко силно е съсредоточена, че актьора в нея, не забелязва дори и сцената.
Декорите ни връщат пак на плажа, след миг ще чуем, двамата какво си казват:

Момчето изрича тез слова-обичам те, повече от всичко на света!
Ще се ожениш ли за мен тук, и то сега? Искам ти да бъдеш само, моята жена!
Момичето му отговаря, и в сълзи на радост очите си притваря:
Винаги, ще те обичам, вечно твоето име ще изричам!
И се хващат двама за ръка, предстои им, да покорят света!
С мечти от вяра устремени, се издигат над морето окрилени!
Колко силно, колко гордо, съдбата ги прегръща, с утрото им бодро!
Да направим паузата сега, нека изживеят щастие от двадесет лета.

Приказната сцена, героинята ни, в огледалото я мерна.
В нея себе си огледа, и разпозна се като лицемерна и не честна.
Защо излъга тя за вечността, не знаеше ли че дълга се връща с тъга?
Виновна е младостта-отдръпна себе си от клетвата!
Сълзите на мига се разлетяха, сърцето вече, познаваше лъжата!
То плачеше в нея, и проговори, с глас Божи:

НЕ НАРАНЯВАЙ МЕ, В ТЕБ СЕ МОЛЯ
НИМА ОТ ТУЙ ЩЕ СИ ДОВОЛНА!?
ДА ПОКАЖЕШ, КОЛКО ЧЕСТНА СИ ПРЕД БОГА!
А ЗАБРАВИ ЛИ ЗА ДРУГОТО СЪРЦЕ?
НАЛИ СЕ КЛЕ, ЧЕ ОБИЧТА ТИ ОТ БЕДИ ЩЕ ОТЪРВЕ?
ЗАЩО ДОПУСНА ДА СЕ ПОГУБИ ТОЙ?
НАЛИ МУ КАЗВАШЕ, ЧЕ НАВЕКИ ЩЕ БЪДЕ ТВОЙ ГЕРОЙ!?
ВИНАГИ ЛИ ЩЕ МУ БЯГАШ?
ЛЮБОВТА Е ГУЗНА, ЗАТОВА НЕ МУ Я ДАВАШ!
НАЛИ НЕ БЕШЕ САМО ОБИЧ ТАМ?
ПРИЗНАЙ, НЕ ЖИВЕЙ В СРАМ!
НО...ЛИХВАРЯ ВЕЧЕ Е ПРИ ТЕБ
С КРЪВТА НА ЛЮБИМИЯ ЛИ ЩЕ ПЛАЩАШ, ИЛИ СЪС СЪЛЗИ ОТ ЛЕД?
А...ТЯБВАШЕ ЛИ ВСЕКАДНЕВНО ДА ГО ДРАЗНИШ
ЦЕЛУВКИТЕ СИ СТРАСТНИ, НА ДРУГ ПРЕД НЕГО ДА РАЗДАВАШ?
ТОВА, СЪРЦЕТО МУ ЩЕ ТИ ПРОСТИ-
НА ПРЕД СЪВЕСТТА-ЩЕ СИ ПЛАЩАШ САМО...ТИ!

Такъв е дала, за спогодба:
Прошка да поискате, на сърцата си, пред Бога!
Лихваря вече знае-кой, какво на другия е длъжен да признае.
И ви задължава да си стиснете ръцете, зрели вече честността да призовете!
Грешката на плажа е голяма-видяхте този мокър пясък, като рая.
Мястото е друго, след години то се знае, любов в сърцата намира се и рая.
Близо е нали? Не се налага дори да се лети!
А...ПОУКАТА КАКВА Е?
ЧЕ ЕДИНИЯ-ЗА ДРУГИЯ НЕХАЕ!

КРАЙ НА ВТОРА ЧАСТ.