автор: mariika

Глава 1 - Бялата шир

В бяла шир във този край
вятър щур един играй,
с лед е целият постлан
северният ледовит океан.

Въпреки че е студен
този свят във леден плен,
имат дом животни разни,
в Арктика не е тъй празно.

Там до северния полюс
кит живей - грамаден колос,
риби разни там ловуват,
в дом под лед, свободни плуват.

Птици, моржове, тюлени
ползват айсберги големи
правят своя кът и къща
в лед, по бреговете също.

Рядко стъпва крак човешки
тук, в земя на бели мечки.
Дървета също не виреят,
където ветрове беснеят.
По островите в океана*
живеят видове полярни.*

Дом си имат морски риби,
треска, херинга, скумрии,
тези, що със тях се хранят
птици, китове, нарвалът.

Има разни птици знайни -
свиват си гнездата кайри.
Бели гъски дом намират,
патици крила растилат,
вкупом зиме прелетяват,
там на юг, да оцеляват.

Никак не са лесни, знаем
дните във студа полярен.
Там е за животни здрави,
нè е за зиморничави.

Вятър мразовит сковава,
този, който там застава
нèготов и без да знай -
бързо среща своя край.

Сякаш видимо безплодни
има видове пригодни
в тези ширини. Познат е,
там животът тъй богат е.

Някои са пригодени
щом са в дом в сурово време.
Ето буревестник оперен
той няма никакъв проблем.
Щом като така се казва,
името му не е напразно.
Спуска се, крилата свива,
гмурка се щом види риба.
Той с водите най-студени
няма никакви проблеми.

Тъй и с малките рибарки,
литват горе, гледат зорко,
блесне рибка и я зърнат,
бързо във вода се хвърлят.

Тюлените се чувстват в рай
макар водата не е чай.
Тюлените от този мраз
предпазва ги дебел слой мас,
що държат под свойта кожа,
хич студа не ги тревожи.

Моржовете тъй обичат
вкупом на брега припичат
торсовете си грамадни -
хапват миди щом са гладни.
Слънцето не е тъй щедро,
но.. настроението - ведро.

Но….имат трудните моменти,
в крайчета на континенти,
тез’ обитатели свободни,
във среда предимно водна.

Там морето всички храни,
но всеки на храна ще стане.
Този, който не внимава
хищникът не му прощава.

Дълга знаем е нощта,
дълъг също е денят.
Щом слънцето си се покаже,
пол’вин година свети даже,
щом скрие се зад кръгозора
не ще го видиш никак скоро.

Тъй скрито вече дълго време
затъжили се пак за него
животните на север чакат
пак слънце да изгрее някак…..

Глава 2 - Лиско спи, но нещо се случва

Тъмата дълго стелеше поли
в земите в северните ширини,
всички вече дълго спят
в ледения тъмен свят.

В хралупа-лед си спеше Лиско.
Хралупата му, тъй, на ниско,
строена вятър да не духа,
така остава топла, суха.

Лиско е лисик арктичен.
Всички знаят го, приличен,
симпатичен и с обноски, *
нетипичен лис крайморски. *
Някак имаше сърце,
чувстваше се тъй добре
щом спохождаха ги добрини
обитателите в тез` земи.

Но както спи завит с кожух,
в легло с пера и гъши пух,
в един миг чува гръм и трясък,
в просъница си вижда блясък.

“Така слънце не изгрява.
С подобен гръм не се явява
сиянието северно дори,
какво ли става призори?

Сън ли е това, навярно.
Ала в леглото е приятно,
може ли лисик да дремне
още малко, че да съмне?!”

Тъй подремна още малко,
Лиско си е поспаланко,
но щом събуди се ще знае,
че подвизи денят вещае.

Глава 3 - Посрещане на новия дълъг ден

И тъй стана вече ден
И той е необикновен.
Дълъг половин година,
стъмва си се чак на зима.
Ще има време за игра
за децата в таз земя….

Морско слонче топка рита,
срещу него цяла свита
бели зайчета подемат
топката да му отнемат.
Докато не стане вечер
ще играят мач на глетчер.

Снежна сова тъй понечи
мести явно царя вече,
но противникът се изненада
щом премести във рокада.
На дъска от лед и сняг
със бухала играят шах.

А тюлен и морски лъв
в надпревара който пръв
достигне айсберга грамаден
ще вземе даже и награда.
В плуване със скок на лед
няма по-добри навред.

И Лиско се присъедини
деца играят ли игри…

Да играе цяло лято
е наградата, която
получава там детето,
че е родено в север, дето
слънцето веднъж изгрява.
Всяко лято осветява
дълго време всеки жител
в тази северна обител.

Гоненка, игра със топка,
криеница или жомка,
играта става все по-сладка
на пълна игрова площадка.

И Лиско някак се присети,
че снощи сякаш чу конфети.
To беше тъмно и видя,
присвяткаше и светлина
и гръм се чуваше дори.
С кого ли да го сподели….?

Бохо - бухалът играе
шах със Совчо и нехае
за гръм и за подобни случки,
не е спал така, на ужким.

И Белчо, заекът полярен,
на север тъй е популярен -
интересуват го игри,
а и той дълбоко спи,
надали е чул от снощи
гръм и трясък спейки нощем.

И Лиско тъй си науми:
“приятел имам аз, нали!
зная кой ще дойде с мене,
Мишо е приятел верен,
със него заедно в игри
(...и в най-сериозните дори)
справяме се тъй добре.
Той е северно мече.”

“Слушай Мишо, снощи чу ли...”

“Хей, Лиско,
знаеш ли че ме пробуди
рано тази сутрин гръм.
Зная че не беше сън.
Тъй присветна, после гасне,
като фойерверк на празник.
Какво е то?....... Защо ме зяпаш?
Изглежда интересно сякаш.”

“Мишо, идвам точно за това.
Да го намерим онова,
което снощи тъй проблесна,
но таз` задача не е лесна.”

“О, разбира се не е...”,
каза бялото мече,
“...но, ще питаме един
голям и мъдър господин,
най-голям е в океана,
а по мъдрост равен няма.

Страшно много е видял,
плувал е и е живял
в морета разни и океани,
и всичко знае, няма тайни.

Гигант е, но добронамерен.
Не върши зло, ала е верен
с тези, щом с добро опитат
сложен казус да го питат.

Страшен е на вид, но знай,
той ще ни разкаже най-
добре за гръ̀ма докат` спим.”

...и тоз` мъдрец е китът син.

Планът, щом така изречен,
врекоха се да изпълнят вече.
Тръгват щом това ще питат,
бързо да се видят с кита.


Глава 4 - Срещата с кита

Стигат до полярен бряг.
Да продължат в морето - как?
“Китът не е тук наплитко,
вътре да го търсим, Лиско!”

Вблизост къс от лед, но малък,
идва сякаш за подарък,
точно край брега приплава:
“Скок напред, не изоставай”
Двамата със силен скок,
скочиха на леден блок.

“Хайде силно да гребем,
там в дълбокото да спрем!”
Каза Лиско и веднага,
гребаха щом се налага.

“Знаеш ли го как изглежда?
Този кит ни е надежда
да разберем какво се случи.
Не е ли той, не ще получим
отговор на тез` въпроси.
Мишо, как изглежда този?”

“О, китът е огромен.
С уста голяма, безподобен.
Зяпне ли и ще погълне
десет лодки с хора пълни.”

Щом каза Мишо и ей там,
извира като че фонтан.
Изплува тяло на един
кит, грамаден и е син.

“О, привет,
но виждам нещо не е наред.
Изгубихте ли се момчета
така далече в тез` морета?
Аз съм, знайте, китът син.
Името ми - Венелин.”

Посрещна най-любезно китът.
И щом дошли са да го питат,
момчетата понечиха въпроса,
за който много се тревожат...

“Уважайми господине, не!
Въобще ето в това море
не сме се губили, и даже
пристигнахме, за да разкажем
каквото снощи всеки знай,
видя, и чу, и май
видяхме нещо от далеч
проряза като че със меч
небето - точно върху нас,
а беше ранен ранен час.
И тази мисъл тъй ни гложди -
какво се случи в тъмни нощи?

И понеже тъй те знаем -
да си мъдър, не случаен,
във знания по-вещ, признат,
не знаем нийде в този свят.

Така и най-любезно молим..
кажи ни, за да отговорим
на този наш въпрос от снощи.
Какво се случи рано нощем?”

Тъй зададен тоз въпрос,
знайте, не е никак прост,
отговора китът знае.
Ето как ще им признае :

“Дошли сте тук, за да открийте
нещо важно, но горките,
не знаете какво ще следва,
това не е игра поредна.

То е изпитание за вас.
Иска дързост, ум, кураж.
Трудност винаги ще има,
тръгнете ли вий двамина..
…мммммм…...


Веднъж в десетки векове
се случва във това море
да падне с гръм и в бляскав вид
от космоса - метеорит.

Далеч това не е случайно,
знамение е и начало
на нова ера в този мир.
Светът ни ще се промени.

И таз промяна е с посока.
Дали към зло ще ни насочи,
или ще поведе в добро,
зависи, знайте, от едно...

Който пръв намери тоз’
слънчев камък, звезден къс,
щом сърцето му добро е,
добрини във дъжд пороен
ще посипят с благодат
живинките в този свят.

Правда ще възтържествува.
Няма кой да се страхува
от дошлите тук човеци,
ще помагат вярно вече.
Във дух на радости и смях
приятели ще бъдем с тях.

И макар със сняг и мраз
ще ни радва всички нас
изгревът задълго наш.
Щè сме благодарни дваж,
ако докрай и ледовете
не се топят отрано летем.
Понеже дом ни е ледът,
не ще го губим всеки път
ранѝ ли лятото поредно.
Това за нас не ще е вредно.

В дух на радост и без смут
всички ще живеем тук.
Птици разни ще летуват,
групово ще ни гостуват
даже гости от далече,
твари земни и най-вече
търсещите хладина
лятно време във знойта.

Тъй и ний свободни в поход,
тръгнем ли през някой проток
в посока южни брегове,
не ще мрежа да ни спре.

Това, знайте, ще се случи
ако камъкът получи
добри ръце, а другояче,
във зли попадне ли обаче,
всички тези добрини
щè се изпарят, дори
зли ръце, това ще значи
връз тегоби, неудачи.”

Каза Венелин и ето,
гмурна си се във морето.