Под небето на вечния космос
звездоброец-мечтател стоя.
В галактичните тъмни пространства
нещо става, нещо зове мисълта ми.
Ек от музика тиха, космична
и среднощно блещукане,
нежно бълбукане
от космичната златна река –
във водите и плува
голямата риба на моя заветна мечта.
Топлината от звездната жар ме обгръща
и с целувка докосва челото ми,
и вихрушката звездна
ме вдига високо нагоре
в пространствата скрити от моята истина
за света и за мене самия.