автор: ina_krein

Пеперудата целува нежно цветето. И отлита, за да целуне друго. Да му подари секунда нежност. Без думи. С топло ефирно докосване. За да се усмихне душата му. За да усмихне деня. За да усмихне в светлина още някого.
Пеперудата целува листата на малкия храст нежно. И после рокличката на дете. А след това милва и шала на възрастна белокоса жена. Пеперудата е другото име на нежността. Но само душите от светлина го знаят.
Ръката ми лежи притихнала върху отмалялото тяло. Болката преди малко си е отишла и душата се опитва да отвори очи. На ръката ми каца нежно пеперуда.
— Усмихни се – все още си жива – казва ми тя. – Погледни колко съм хубава.
Усмихвам се с побелели от болката устни. Този ден можеше да бъде последен.
— Погледни колко съм хубава – отговарям без думи на светлата гостенка. – Все още съм жива и аз.
Пеперудата отлита светло към някоя друга душа. Да подари мигове нежност. Да зарадва някого, като му припомни, че животът е хубав, защото все още сме живи и можем да се радваме на пеперудите. И те на нас, докато все още ни има. Нежно.

автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из книгата "Нежно", издателство "АртГраф" - 2023 г.