автор: Albatros

... на стихчета, по моя странен начин, понякога пренасям се Отвъд –
там, дето никой нищичко не значи, не е ли минал светло своя път,
там, дето с катинари Бог залоства порталите – ако си бил злодей,
там, дето всеки ден започва просто, и всеки те посреща със здравей,
там, дето над росистите дъбрави сонм ангелчета гонят хвърчила,

и никой лошо никому не прави, душица спотаил във мисъл зла,
там, дето всички хорица са братя – това се казва лайф и се ла ви! –
кача ли се, писмо ще ви изпратя със селфи, седнал в Райските треви,
но знам – съдба ме чака безотрадна, казанът ври – и огънят е тих.
Понеже в Рая няма да попадна, ви го рисувам всеки ден – във стих.