автор: Albatros

... цяло лято брало из Балкана
мащерка, лайкучка и липи,
либето ми снощи ми пристана –
ей така, дойде при мен да спи,
както бях полегнал във сеното,
си засуках черния мустак,
после пих от благата ѝ кротост
с дъх на риган, хмел и полски мак,
тих ветрец ли беше, или вихър? –
тя под мен косите си разстла,
и ми каза някак много тихо
онова – тъй шеметно! – ела,
ами да! – си рекох, и се свлякох –
дънер в светло луднали води,
Божем мъж от майчиното мляко,
тя за мен постеля нареди,
смъкна ми от плещите Балкана,
в мене триста дяволи приспа...

Либето ми снощи ми пристана! –
с китка здравец, риган и липа.