Навярно аз съм странна птица, дошла от по-човечен свят,
протягам всекиму душица – и имам всекиго за брат,
злодей по своя друм да срещна, подавам му добра ръка –
молитва в черквата отсреща готов съм да му изрека,
да палнем с просяка цигарка, да купя на клошаря хляб,
да вържа на хлапето в парка хвърчилце с някой стар канап,
да вдигна смело на площада със смях на пролетно момче
сандалчето, което пада от топло бебешко краче,
да купя на пазара джоджен – да кипне мама боб чорба,
човещинка е – да съм Божем ваш брат по ужас и съдба.
И казвам си здравей, Валерка! Поне веднъж опитай, брат? –
да се завинтиш със отвертка във този безлюбовен свят.