автор: LeoBedrosian

Цъфтяла е червена, руйна роза
заемала е място в стих и проза.
Въздишали по нея ветровете,
бодяла пръсти тя и коленете.

И пламнали от полови мераци
я късали безжалостно юнаци.

И розата, нали е топлина,
но нищо, че е есен, тя не вярва
на синоптиците, че ще вали сега
тя пръска ароматен чар дет сварва.