автор: Albatros

... пак иде нощ за страсти и неволи, без теб ще си осъмна може би,
за теб, дете, душата ми се моли, за теб, дете, душата ми скърби,

ще зъзнем тихо – грешничета голи, дечица под разплакани върби –
за теб, дете, душата ми се моли, без теб, дете, душата ми скърби,

с теб изиграхме главните си роли със смешното „То be, or not to be?”,
помни – за теб душата ми се моли, дете, за теб душата ми скърби.

щом хлътна татък Райските тополи, помъкнал си багажа в две торби,
помни – за теб душата ми се моли, дете, за теб душата ми скърби,

и щом се вдигне птицата за полет, вдигни очи от моите творби? –
за теб, дете, душата ми се моли, за теб, дете, душата ми скърби.