автор: yotovava

Край стряхата, където вечер
увисваше котленце с мляко
и белваше – подобно глетчер,
зимъс на билото калпакът,
и портичката жаловито
прискърцваше след всяка стъпка,
а баба с тасче ланшно жито
за сетно пиленцата кътка,
и дядо, седнал на миндера,
тютюнеца си тъпчи кротко
в лулицата, а вън трепери –
мяукаща, съседска котка,
вечерник тихо ще прелитне
и шал ще стелне тишината,
а мракът – безнадежден скитник,
ще се спотайва зад машата,
и всичко ще е твърде просто,
че да изчезне безвъзвратно.
Дано оттук да мине Господ
и да поспре – да го изпратим.