автор: mariq-desislava

Тя има само едно листо време,
да разгадае полусенчестите ъгълчета,
където вятъра гнезди.
Огромна като есен,
с неизлетели птици в кръвта,
недостижима като светла гора,
в която дърветата протягат
осиротелите си клони,
за да напипат есенния ми пулс.

Тя носи на ефирните си рамене
цялото мъгливо войнство
на октомврийските студове.
Извайва ме с кестенови целувки
и настръхнали ята.
И когато слънцето завали,
ще пусне облаци и слани
да провери дали съм узряла
за хоризонтите, които ме чакат.

И ето, аз се родих - последна лястовица
в сърцето на мама.