автор: pastirka

Сънувах снощи, че съм капитан
на тази книжна лодка във ръцете ми.
От морска болест погледът пиян
клатушка се. В морето на сърцето ми

измислиците в синьо са капан,
на сушата подрънкват белезниците.
А хоризонтът ми е разчертан
прозоречно от чепки по лозниците.

Но аз не пия. Само, обладан
от синьото мечтание, съседите
са виждали как в бъдното съм взрян
и как не мога да му се нагледам.

Пред лекарска комисия – призван –
явихме се днес с тази книжна лодчица.
Сгрешиха диагнозата ми! Срам!
Пиян съм за море, а не от водчица.