автор: p12a28n

Нежно, чисто, искрено звучи -
блясък в детските очи.
Там се вижда красота и радостта -
заиграла детето с играта.

Като пойни птички, чуруликащи в гората
полита пискащият смях от децата.
Въпросите им смешни, от части неуместни
ги превръщат в създания от нежности.

В тези главички, мили и добри
цяла добрина от този свят цари.
И притискаме ги до сърцето
обичта ни да им пази това вълшебно детство!

А те самите нищо не разбират-
защото чудните игри сега ги тях закрилят.
Че този свят, суров и строг е господар
и детството веднъж го дава, като земен дар!

През тоз сезон, плодът узрява
та човек-зрял да става!
В годините ни детски, толкова наивни
грешки ще си гризваме и от грехове ще близваме!

Ако някой иска да ни заклейми-
грехове ни праща, грешки и вини!
И след края на игрите-детски
грехове да носим с грешки-ДО ЖИВОТ, НА НАЩЕ ПЛЕЩИ!