автор: zinka

Не със всеки мога да говоря.
Не със всеки мога да мълча.
Някои говорят с мен отгоре –
сякаш ме дамгосват със печат.
Други си мълчат – като скали са,
от които вее влажен хлад.
От мълчанието им ме втриса
и самата ставам леден скат.

С теб и приказката ни е лека
и мълчанието ни – роман,
в който бродят по една пътека
две души с един и същи блян.
Даже и пътеката да секне,
да премине в трънено поле –
никой никого не ще упрекне,
всеки другия ще пренесе.

И навярно, даже непременно
ще усетим, че сме със крила...
И червената ни диря денем
ще засвети нощем в цвят лилав.
На дивана ни с шалте лилаво
много леко ще се прилуним...
Нито аз ще ти прошепна Браво,
нито ти ще кажеш Забрави...

С теб и да мълчим, и да говорим –
добрина бележи всеки час.
И са светли земните простори
и небесните, и тези – в нас!

23.09.23