автор: pinkmousy

Не съм готова лятото да пусна -
аз искам нощем да оставам по звезди,
По залез плитката си да разпусна
и кротко да останем аз и ти...

И хиляди щурци и насекоми,
светулки, и комарите дори...
За мен е лятото прекрасен спомен
от бъдещи и миналите дни.

Не съм готова лятото да пусна.
Не съм готова за безцветност и тъга.
От мрак дъга да правиш е изкуство,
но много сили се изискват за това.

Не си отивай, мое толкоз кратко лято!
И птиците ни не отнасяй пак!
Дали ще имам сили да те чакам аз, докато
навън е безнадеждност, студ и мрак...