Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: ElissaHess
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14163

Онлайн са:
Анонимни: 406
ХуЛитери: 1
Всичко: 407

Онлайн сега:
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2024 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМоята първа и последна сгледа
раздел: Разкази
автор: CheGuevara

В изкачването нагоре по стълбата на живота не усетих как се навъртяха 40 лазарника. Моите съученички се женеха, развеждаха, гледаха деца и даже някои- внуци….А при мен- само дипломи и кариера.
Няколко епизодични връзки и толкоз! Май трябваше за хващам последния влак. Затова когато една колежка ми предложи да ме запознае с неин познат-свободен,осигурен и без олисяло теме, се предадох- приех.

В уречения ден повиках сестра си – да ми е опора в това ново за мен поприще- тя имаше богат опит с двата си брака.

Подредихме масата с кулинарни изкушения, накиприхме се като за сгледа и притаихме дъх до пристигането на обекта.
Бяха точни до секундата!

Хвърлих бърз поглед и останах доволна.Прилично облечен,приятна външност, ,с огромен букет карамфили и бутилка ракия в целофан.Вътрешно си отдъхнах и си казах: „Какво пък, не е зле!”

Седнахме на масата и разляхме ракията.Разговорът не вървеше много гладко, защото обектът често,често пълнеше чашката си и с отработен жест отмяташе все още буйния си перчем. Не посегна към мезетата,нагъваше само салата и я поливаше обилно с ракията.Скоро бутилката свърши и аз предложих:”Вино или ракия?””А,само ракия!”

Отворих втория литър и видях как огненото питие преливаше в погледа му,който кой знае защо все търсеше погледа на сестра ми.Скоро открито й правеше комплименти, даже в един момент се пресегна да й целуне ръка.

С второто шише привърши огромната салата и аз посочих мезетата ,но обектът махна с ръка ,усмихна се ракиено и се пресегна към букета ми с карамфилите. „Най-доброто мезе за пиенето са карамфилите”.И предъвквайки поре

дния цвят, обилно го поля в гърлото си с ракия.

Когато пресуши и последната капка от втория литър, от букета ми бяха останали само дръжките на цветята. Оригна се шумно, без да се извини и заби нос в покривката.

Притеснена, сватовницата ми се мъчеше някак да го извини, но всичко беше ясно.

Едва го натоварихме в таксито.
Когато се прибрах вкъщи, изгледах тъжно осакатения букет и вече знаех,че това е моята първа и последна сгледа.

Реших, че е по-добре да си взема куче – не пие ракия безпаметно, не яде карамфили и никога няма да ме бърка със сестра ми и ще ме обича до последния си дъх!...

Ружа ВЕЛЧЕВА


Публикувано от Administrator на 23.09.2023 @ 12:56:44 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   CheGuevara

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Новела за моята муза
автор: LeoBedrosian
456 четения | оценка 5

показвания 92036
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Моята първа и последна сгледа" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.