автор: ivliter

Отдръпват се горещините,
прибира си сезона времето –
изпи си лятото зелената напитка.
Разпуснаха копите дългите си сенки
по прегорялата трева в ливадите.
И идва ред на есента да се развихри.
Ще онемеят осланените отсреща хълмове
и враните над тях с противен грак
ще спорят пак
чии са капналите ябълки узрели.
И прегорялата трева ще легне примирено
на тишината в стъпките дълбоки
в очакване снегът да я завие.
А аз ще стана пак подвластен
на новото си настроение –
дано и то да бъде цветно,
и пъстро с като есента.