автор: Albatros

Бог изглежда сигнали ми праща –
снощи в мрака, по-чер от перде,
черно котенце – с бяла опашка! –
на вратата ми тихо дойде.

Жалостивичко някак измяука,
впери в мен доверчиви очи.
Как човек тази топчица малка
да я срита? Или – да сгълчи?

Аз го кръстих с баналното Шуши.
И му сипах паничка млекце.
Като хапна, и после се сгуши
под несръчните мои ръце.

Даже селфи си щракнахме двама! –
ще ви дам, ако искате, линк.
То на моята стара пижама
спа – Божествен египетски сфинкс.

Черно котенце с бяла опашка
ми измяука със обич: – Здравей! –
Шуши даже събра ми на флашка
цял потоп стихотворен елей!

Във Вселената твоя безмерна,
Боже, как съм живял без адрес?
Шепа нежност – във топчица черна! –
Теб! – сполай ти, че прати ми днес.