автор: rawiri

Ръцете разглеждам - без белези,
кротко положени в скута.
Как да повярвам във себе си?
Отново. Дори за минута.

Твърдях, че от кръста на римите
ще изкупя греха ви човешки.
Но целунат от муза в градината
заявих, че е станала грешка.

И разбира се сам и ненужен,
останах щом се отрекох
от онази божествена лудост
присъща
на всички поети.

С ръце положени в скута,
не познали своите кръстове,
няма как на света да пробуташ
истории
за възкръсване.