автор: Albatros

... така и не успях да разбера какво насън се случва нощем с мене,
дали ме гонят вълци през гора, или летя през звездните Вселени,
дали – щом паднат тежките вълни – си чепаря̀ сафридеца на кея,
или Жена мълви ми: – Остани, без теб не искам вече да живея! –
дали откъм безмълвното небе не слиза тати – кротко да поседнем,

със къшей хляб от своето торбе невям ще сгрея нощите му ледни,
и тръгналите ми отвъд слънца кървят и чоплят старите ми рани,
дали не плачат моите деца, че цял живот със стихове ги храних,
и все се питам – пълен идиот! – преди и аз да отлетя към Рая,
сънувах ли те, скапан мой живот, живях ли те? – не искам и да зная.