Звънец пак в рижа есен ни събира,
за кой ли път, гимназийо, звучи
във теб, кърмилнице, светиньо стара,
де знание и бъдеще струи.
Ще ни залива с шепите гълчава
в тоз светъл ден необикновен
с начало славно, със година нова,
с учебен порив вдъхновен.
По възрожденски днеска ще запалим
просветната ни българска искра
в душата с пламък натежала
де Кирил и Методий завеща.
За вас готови сме, ний, пак да кичим
с цветя, с венци, с възторжени лица,
за вас с любов са думите обични:
„Добре дошли! На добър час, деца!”