автор: osi4kata

Септември, дребен скитник разпилян,
с пробит чорап и шлифер на райета,
разнася звуци на раздрънкано пиано
и бяга със съседските хлапета.
На юг е пролетен, на север - плаче
с алегорични сълзи от дървета,
ала плачът му нищичко не значи,
че той е от проблемните момчета.
Септември днес разчорли океан,
повдигна роклите на милион момичета,
с присъщото си хъшовско безсрамие
подир прането ми безгрижно литна
и профуча като същински метеор
покрай унесените в телефони минувачи,
закичи драка във съседен двор
на внука ми с най-шарените гащи.
По-късно, вече с дух на романтик,
завърза люлка върху сърпа на Луната
и залюля мечтания за миг
под звуците на Лунната соната.
Навярно утре ще осъмне друг -
любовен, укротен и много хрисим
(на моите теории напук).
На юг овощните дървета се разлистват.