Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Огледалце,
огледалце,
най-силният в околната среда кой е?
От кого привържениците се страхуват най-много
и от кои противници най-много се боят?
Пронизително гледам с очите си,
като че ли нетърпеливо търся нещо,
и с тялото и ръцете си правя
неспокойни и бързи движения,
подканяйки събеседникът си да каже нещо.
По време на големи и значителни задължения
винаги са ангажирани с важни въпроси.
Те нямат време или воля
за земните проблеми;
не се отличават с тактика,
разбиране и търпение.
Видимо не притежават
живот и ежедневни теми;
не се интересуват от обикновените хора;
наблюденията и проблемите не са дилеми.
Те с очите си гледат внимателно,
да не разбере събеседникът
мислите им и да не чуе посланието им,
но собствените им идеи търсят потвърждение
за изследване на силата и влиянието им върху тях.
Като неизчерпаем извор е
изображението на собствения размер,
както и илюзията за непризната власт
в очите на пияния събеседник,
и страхопочитанието на подчинените
от неговата значимост, влияние и размер,
потвърждаващи се всеки път отново и отново.
Огледалце,
огледалце,
като в приказка кажи истината
за суетата на властта и фалшивите размери,
пред които хората се подчиняват.
Въпросите обезмислиха колективните илюзии:
защо хората най-много треперят от тях?
Защо от тях се те страхуват?
IZVOR SUJETE MOĆI
Autor: Mirjana Tomović, B.i H.
Ogledalce,
ogledalce,
najmoćniji u okruženju ko je?
od koga i pristalice strepe najviše
i koga se najviše protivnici boje?
Prodornim pogledom gledaju
kao da nešto nestrpljivo traže
a telom i rukama nemirnim
požuruju nervoznim kretnjama
da sagovornik nešto kaže.
U velikim i značajnim obavezama
uvek obuzeti bitnim pitanjima
nemaju vremena ni volje
za ovozemaljske probleme
ne odlikuju ih ni taktičnost
razumevanje i strpljenje
Pažnju im vidno ne drže
životne i svakodnevne teme
ne zanimaju ih obični ljudi
zapažanja, problemi ni dileme.
U oči pažljivo gledaju
ne da sagovornika shvate
misao dožive i poruku čuju
već ideje sopstvene traže potvrdu
a moć i uticaj na njemu ispituju.
Kao na nepresušnom izvoru
slikom sopstvene veličine
i iluzijom neprikoslovene moći
iz očiju se sagovornika opijaju
a strahopoštovanjem podčinjenih
svoj značaj, uticaj i veličinu
svaki put iznova potvrđuju.
Ogledalce,
ogledalce,
kao u bajci reci istinu
o sujeti moći i lažnim veličinama
pred kojima ljudi pokorno stoje.
Pitanjima obesmisli kolektivne iluzije:
Zašto se strepi najviše od njih
i zašto se od njih ljudi boje?
Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичната ми преводна книга „Птицата, която не умира”(2019).
ЗА АВТОРА
Миряна Томович е родена през 1957 година в Белград, Сърбия.
Завършва два факултета в Белград. Знае чужди езици, притежава множество професионални сертификати и богат опит в областта на външната и вътрешната търговия. От 1998 година живее и работи в Хан Пиесак (БиХ). Тя е директор на частна компания. Член е на Асоциацията на културата „Нова светлина”, Сараево. Пише стихове от ранната си възраст и през 2015 г. публикува първите си стихотворения.
Има три самостоятелни книги с поезия: „Пред стената на мълчанието” през 2016 г., „На ръба на бездната” през 2017 г. и „Анатомия на безнадеждността” през 2018 година, издадени в „Нова светлина”, Сараево.
Стиховете ѝ са публикувани в Сборниците на международните литературни срещи: 7 КНС, Сараево, БиХ, 2015; „Гарави Сокак”, Инджия, Сърбия, 2016; 8 КНС, Сараево, БиХ, 2017; „Милош Крънянски”, Виена, 2017; „Чудова”, Ниш, Сърбия, 2018; „Панонски гълъб”, Суботица, Сърбия, 2018; „Под звездното небе”, Белград, Сърбия 2018; в Алманаха на съвременна босненско-херцеговинска поезия, България, 2016, както и в петезичната антология на съвременната балканска поезия „Гласове от Балканите”, България, 2016; Антология на съвременна поезия EX YU от 1991 до 2017, Сомбор, Сърбия, 2017; Антология II на съвременната поезия EX YU, Сомбор, Сърбия, 2018; на интернет порталите в БиХ и в литературни сайтове в България на български език.