автор: anaangelova

Отворено небето плаче робски.
Не идва очакваният зов.
Безхаберно танцуват листата.
Непоканена гостенка моли за левче.
Красива е, устните и са като полети.
Очите- крадат от деня.
Къде ли е любимият, изпратен на фронта?
Проследих къде живее. Наблизо.
Малка дървена пристройка, куче оглася тъмнината.
И някак става тихо, дори щурчето роптае. Свикнало на обич.
Омагьосано от тъгата.
Плаче и пее. В синрон с вятъра.
Мълчание и крехък вик.
Жената лежеше в червено.