Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: JasminIvanova
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14092

Онлайн са:
Анонимни: 409
ХуЛитери: 5
Всичко: 414

Онлайн сега:
:: Mitko19
:: anonimapokrifoff
:: zebaitel
:: LATINKA-ZLATNA
:: mitkoeapostolov

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2023 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНеразговорливата сврака
раздел: Приказки
автор: Marta

Живеела тъдява една сврака -
разбира се - хитра и със два крака,
с дълга опашка -
както се полага,
с огледалце в гнездото -
ювелирна направа -
с шепа пайети,
с две кълбенца прежда,
но неразговорлива -
никаква надежда
да скръцне клюн,
да кресне
няма намерение
и вечно е в умислено
несвраче настроение.

Другите свраки подвикват,
крещят, сговорно стряскат
птички дето спят,
прелитат над някой
скрил се горски жител
и го разкриват с предателски викове.

Подигравчийки - заедно злорадстват
без нашата сврака.
Тя не участва!

Стои си горе в гнездото на бора,
стои си кротко,
само се кокори -
ето сега изгрява луната
и свраката литва насреща и -

маха и маха,
и маха с крилете си малки -
луната е все тъй високо.

Закалка
има смълчаната сврака
от празните опити да стигне луната,
когато е кръгла и сияе златна,
изобщо не изглежда далеч и необятна,
и винаги птицата се връща обратно
без луна в човката...

Колко неприятно!

А другите свраки зад гърба и бърборят
колко е смахната, там горе на бора -
луната, злословят, и върза езика,
затова е такава
неразговорливка.

... Луната е все тъй недостъпно висока
и се мъдри над бора
усмихва се широко
като лъскава тепсия
и
сякаш се надсмива на нашата сврака,
а така не бива!


Публикувано от Administrator на 12.09.2023 @ 15:54:47 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   Marta

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

28.09.2023 год. / 09:56:42 часа

добави твой текст
"Неразговорливата сврака" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Неразговорливата сврака
от zebaitel на 13.09.2023 @ 10:34:32
(Профил | Изпрати бележка)
падна ми на сърце тази извънредна сврака!!! колко различно, колко интересно е да вършиш неща, които никой друг не би помислил да върши! браво, Мартичка! страхотен образ си създала!!!


Re: Неразговорливата сврака
от zinka на 14.09.2023 @ 16:41:16
(Профил | Изпрати бележка)
Луната е недостижима,
но тази сврака цел си има,
и значи е неотразима!
А някой ден, не знам, за жалост
кой точно, в свойто огледало
ще хване може би случайно,
по сврачи някак си нехайно
ликът на свойта цел заветна –
в гнездото ѝ луна ще светне!
И - ще е най-щастлива сврака!
Ооо, как тогава ще закряка...!
----

Марта!!!