автор: Albatros

... дали защото нося бяла риза – и кътам две в дълбокия ми скрин,
със поглед вехтошарят ме прониза край нашия квартален магазин,
ще ми дадеш ли ризата назаем? – попита ме – нерад, недраг, немил,
и сетне каза: – Брат, със теб се знаем, ще ти я върна идния април! –
и ризата ми сам-сама се свлече, направо ми се смъкна от гърба,

дори му пъхнах своето елече на тръгване – в дълбоката торба,
и – да не ми е името Валерий! – със вехтошаря нямам страхове,
ще го почерпя, като ме намери, и аз ще пийна с него бира-две,
и нека сняг да пада от корниза, подаръче едно грижливо скрих! –
за всекиго съм скътал бяла риза в ей тоя малък вехтошарски стих.